top of page

 „Поведи ме в страстен танц“ прилича на стих от любовна балада, но е название на графика.

Всъщност, впечатлението е, че тези думи са прошепнати на острата игла, с която е започната рисунката върху металната плоча.

Танцът е любимо „състояние“ на графиките на Теодора Пунчева, защото присъства не само в заглавията на някои от тях. Във всеки сантиметър тези изящни офорти танцуват многобройни нежни щрихчета, които са подвластни на някакво движение-на вятъра или на настроението на последния малък дракон.

   В Прекрасния свят на графиките на Теодора, хармонията между персонажите е съвършена, защото всеки е щастлив от присъствието на другия и от взаимната им зависимост.

Навярно за мнозина, връзката между нас и Този, който управлява съдбата ни, прилича на труден танц, в който непрекъснато бъркаме стъпките, но изпълнени с надежда продължаваме да упорстваме. Усещането, че е кукла на конци е връхлетяло всеки и вероятно това е обяснение за дългото взиране в лицето на смешния палячо, в когото търсим себе си и основанието за живота.

   Птиците определено са предпочитани от Теодора – те са красиви, като пауна, наперени и своенравни, като петела. Присъстват из  рисунките дори когато от бързия им полет са останали само няколко нежни пера, падащи към земята. Изящна и екзотична като тях е само странната жена, която б сънен унес усеща зората. Такава жена може да танцува с дракон, да нахрани с паун с череши или да тича с със затворени очи. Такава жена харесва тангото и есента и не се страхува от преминаващите години. Тя е щастлива от своя свят.

   Сигурна съм, че и Теодора Пунчева успява да „смени“ света когато рисува и затова нейните работи приличат на романтични прозорчета към нежността. Графиките и се продават в няколко столични галерии и са харесвани от ценителите на контраста между бялото и черното.

   Завършила е „Графика“ в НХА „Н. Павлович“, в класа на проф. Петър Чуклев.

  В момента преподава „Рисуване“ на студентите от четири специалности в Художествената Академия-София.

                  Валя Симова   ROYAL CLASS Magazine България

 

 

65924060_10217248757124773_4726741951699

The paperback version of my first children’s book
«Leonard and Loulou» turned out very beautifully.
I’m very, very happy!

Thanks to the New Yorker Publishing House Morgan
James!

BULLYING is the main topic of this story.
The book helps young children (5-9 years) and
adults alike to speak about their feelings and
ENCOURAGES a FEELING OF IMPORTANCE
in their lives.

The book contains twelve very beautiful illustrations
with CATS and DOGS made by the Bulgarian art
professor Teodora Dimitrova.

What READERS said:
«Our 11-year-old was sick and I showed him the
book which I bought for his younger sister. He
read it through in one go: Dad, he said, this is a
funny story… and very beautiful!»

«I like the story because it is about a problem
that young and old human beings know as well
as Léonard: Not to be sufficient and to lose
confidence in themselves. Clever animals are
helping in this loving story. The dogs and cats,
for their part, learn from Léonard how difficult
it is often for humans to show feelings and
confidence. The crafty cat Loulou has an idea …»

«The book is so touching and loving! I feel like
I’ve met Leonard in person. Congratulations!
It is so wonderful when people create things
that speak directly from their hearts and touch
others.»

1.1.png

Esther Buerki

March 16 ·

READING WITH YOUR CHILDREN
AND SHARING YOUR FEELINGS!

How often in life did I feel not being good enough – exactly as my main characters in my children’s books: Leonard and Lea.

As a kid, as a grown-up and later as an adult, I always wanted to share my feelings with others but I figured out they seem so much more self-confident and they didn’t have the same challenges.
That’s why for many years, I shared my personal story and my feelings with many psychotherapists and got more and more self-confident.

Three years ago, I dared to publish my first children's book «Leonard and Loulou»: about my little son, who didn't feel not good enough to go to school and to face his colleagues. But I didn’t tell that it was also my own story.
Today, I admit.
Today, I'd like to tell you how much I have wished that my parents would have talked about their feelings with me. It would have helped so much.

Maybe, you take this chance and you read one of my children’s book with your children and share your thoughts and feelings.

It’s my biggest wish that we all talk more about our challenges and feelings. Our world will become more colorful and meaningful.

You can order my books directly from me:
https://swissmadestory.ch/books/

#livingwithoutfear #estherbuerki #swissmadestory #bookcoach #inspiringcoach #publishingyourbook #writingcoach #childrensbook #leonardandloulou #leonardandlea #writingmybook

— with   Teodora Puncheva

Leonard and Lea.jpg
bottom of page